Казват, че подпрозоречните поли, често наричани също от дограмаджиите первази или козирки, са неразделна част от дограмата на една сграда и присъстват при почти всяка остъклена фасада. Тяхната роля е от съществено значение за правилното отводняване и извеждане на стичащата се дъждовна вода от стъклата на прозорците. Липсата им би създала предпоставка голям воден обем, макар и кратко, да натоварва връзката на дограмата към фасадата и да води до проникване на влага към топлоизолационния пакет зад фасадното завършване. Като така компроментира характеристиките и външния вид на фасадата. Предполага се, че точно тази външна връзка трудно би останала дълго време хидроплътна заради агресивните атмосферни условия и най-вече слънчевите UV лъчи. Като се отчетат и различните температурни разширения на двата контактуващи материала – този на профила на дограмата и материалът, от който е изпълнено подпрозоречното завършване, то оформянето на ъгъл от метална пола би било най-надеждното решение за дълъг период от време. Спокойно можем да определим важността на подпрозоречните външни первази с капаците за завършване по бордове. И двата фасадни елемента целят предпазването на топлоизолацията и предотвратяване на проникването на влага към сградната конструкция.
За да изпълняват коректно своето предназначение, подпрозоречните елементи трябва да отговарят на следните изисквания;
- Да се поставят по долен хоризонтал по цялата ширина на прозорците. Да се използва един елемент с необходимата дължина, освен ако снаждането не е наложително (за дълги остъклявания в редица). Тогава връзката между полите трябва да бъде хидроплътна;
- Подпрозоречната пола да е по-навътре от външния ръб на дограмата, за да може водата безпроблемно да се оттича по нея. Най-добре е при инсталацията да се използва транспортен/монтажен профил по долен хоризонтал на касата на дограмата, обикновено по-тесен от профила касата. Така за захващането на перваза/полата не се пробива касата на дограмата и не се запушват дренажните отвори в прозоречния профил;
- В двата си края полите трябва да завършват с ограничители за водата. Вертикални задигания с височина 20-50mm. Може да се използват специално екструдирани и фрезовани алуминиеви профили или да се задигнат пера от ламарината, от която е произведена полата. Предназначението на тези завършващи елементи е да не позволяват на водата да се стича встрани към топлоизолацията на фасадата, а само в посока напред. Често в градовете е доста запрашено и наслоилата се по хоризонталната част прах се свлича заедно с водата при обилен дъжд и облива фасадата, ако няма ограничителни странични пера. Ако фасадата е светла, то остават неприятни тъмни петна.
- Наклон – минимален, но достатъчен (обикновено 5%), за да може водата гравитачно да се изтича от фасадата;
- Да е оформен водокап, който да отстои на 40-70mm от линията на фасадата (предимно за контактните фасади);
- Подпрозоречните поли да са подпрени по цялата си хоризонтална площ, а не само в точки, което би елиминирало неприятния шум от едри капки дъжд (всички помним шума от ламаринените поли по старите панелни блокове при интензивен дъжд). Ако няма възможност за осигуряване на плътна подпора, то е препоръчително да се полага т.н. „антидръм“ (шумозаглушаваща/звукоизолираща) лента.
Завършванията по долен хоризонтал на дограмата към фасадата могат да се изпълнят по много начини. Не са редки случаите, когато подпрозоречните поли се изпълняват от керамика, камък или дърво, но най-често в нашето съвремие ги виждаме изпълнени от алуминий, мед, цинк или стомана.
Най-често полите са самостоятелен елемент, но нерядко са част от цялостен детайл за обръщане по периметъра на дограмата, особено при вентилируеми фасади.
Полите от алуминиева ламарина
Биват два вида: екструдирани или сгънати на абкант
Екструдирани поли –
произвеждат се от доставчиците на алуминиеви архитектурни системи на стандартни ширини (най-масовите, които се търсят на пазара) с дължини от 6000mm или 6300mm. Обикновено дебелината им е около 1.00 mm, което е достатъчно при тесни стандартни изделия . Фабричните удебелявания при екструзия в определени зони също „вкоравява“ елементите. При разкрояването, особено на по-дълги елементи, често остава неизползваема фира. Нанасянето на цветното покритие е единствено чрез електростатично боядисване.
Нестандартни алуминиеви поли
Наподобяват геометрията на екструдираните поли, като формата се постига чрез сгъване на абкант на алуминиева ламарина. Могат да бъдат произведени на нестандартна дължина и при тях няма фира . Могат да се произведат с нестандартна ширина, както и във формата на трапец. При тях, от самия материал могат фабрично да се оформят задигания в двата края, както и специфични зарязвания и оформяне на отвори. Изпълняват се от алуминиева ламарина с дебелина 1.0mm, 1.2mm, 1.5mm или 2.0mm в зависимост от габаритите на изделията. Могат прахово да се боядисат или да се изпълнят от предварително оцветена с полиестерна боя ламарина.
Вижте още >> "Сгъване на ламарина"
Автор: Калоян Илиев
