Какво наричаме листов метал? Този материал е по-популярен като ламарина. В дефиницията един метал да бъде определен като листов е неговата дебелина. За ламарина можем да говорим, когато дебелината варира между 0.006 инча и 0.25 инча, което в милиметри е от 1.00 до 6.00. Най-често произвежданата ламарина е от металите: стомана, алуминий, мед и цинк. Листовият метал и най-вече стоманата се предлага в различни защитни покрития, за да се предотврати образуването на корозия. Ламарината се предлага на листа или на рула. Като практиката е материалът на рула да не е по-дебел от 2.00 mm, защото при размотаване получените листови заготовки запазват остатъчно напрежение и не стоят идеално прави.
Листовият метал намира приложение в строителството, архитектурата, машино/автомобило/ и самолетостроене, производство на домакинска техника и др. Не е подходящо да се използва за прецизни, ювелирни и изящни изделия.
Производство на изделия от ламарина
Малък тираж (малка серия)
Производството на по-малки обеми (1-10'000 броя) се извършва с операциите изрязване, щанцоване/перфориране и сгъване. Изрязването в права линия се извършва чрез гилотина. Прецизното обкрайчване (обрязване) - с помощта на CNC лазер или щанц машини.
Перфориране (щанцоване) на ламарина
Процесът е много идентичен с перфорирането на лист хартия. С тази разлика, че щанцоването на ламарина се извършва посредством високо прецизни агрегати. Инструменти с голяма сила перфорират металните листове, като понякога скоростта достига до стотици удара в минута. За различните метали и различните дебелини се използват различни удрящи инструменти и хлабини, които често се захабяват или чупят. Щанцоването е механичен процес, който се основава на физични закони. Има съотносимост между големината на отворите и дебелината на щанцования лист метал. Обикновено перфориращия инструмент трябва да е два пъти по-дебел от материала, през който прониква. Например най-малкият отвор в ламарина с дебелина 2 mm може да бъде с размер Ф 4 mm.
При щанцоването говорим още и за посока на удара. При контакт на щанцоващия инструмент с листа ламарина се получава едно вдлъбване, провлачване (като дупка от куршум), докато от другата стана се наблюдава изпъкване с остри ръбове, макар и много символично.
Лазерно рязане
Рязането с лазер е донякъде алтернатива на щанцоването. Използва се предимно за обработки на метал, където е необходима голяма точност, както и за изрязвания на криви или в дъга. Тези операции не могат да се извършат чрез гилотинното рязане или пък не може да се постигне желаната гладкост на обработки в дъга от щанцата. Особено за изделия, предназначени за интериори. Тази обработка и без алтернатива при по-големи дебелини на листовете (до 10 mm). За разлика от щанцоването тук не могат да се постигнат по-специфични „обемни 3D” обработки, като например „фаски“ или „федер“, за които споменахме по-горе. Една от положителните страни на лазерното рязане е , че при него не се нуждаем от комплекти инструменти за всеки вид листов материал, който обработваме ( метал и дебелина)
Сгъване на ламарината
За едрогабаритни или нестандартни изделия сгъването на листовия метал се осъществява чрез абкант преси. Повече за тази технология може да научите от статията ни „Сгъване на ламарината“. Когато обаче се преследва повторяемост на операциите и при по-малки габарити, е добре да се прилага щамповане чрез нарочно произведени матрични инструменти. Тези матрици могат едновременно да перфорират метала и/или да го сгънат. Ако операциите са по-сложни, то може да се направи поредица от няколко матрици. За дебела ламарина и множество операции по една заготовка е необходимо пресата да бъде с голям тонаж (мощност).
В заключение трябва да споменем, че част от описаните механични обработки са предназначени само за натурална ламарина без цветово покритие (щамповане) , докато други (щанцоване, лазерно рязане и сгъване) не увреждат предварително положеното полиестерно или поливинилиденфлуоридно покритие.
Автор: Калоян Илиев
