Появата
на галванична корозия и начините на защита изисква преди всичко разбиране на съвместимостта на различните контактуващи метали. Има три условия, които трябва да съществуват, за да възникне галванична корозия.
- Трябва да са на лице два различни в електрохимично отношение метали. Единият е активен, наречен анод. А другият е нискореактивен благороден метал, наречен катод;
- Да съществува електропроводима пътека/верига между двата метала;
- Да има проводящ път за преминаването на металните йони от по-анодния към по-катодния метал, т.е. процесът да протича в присъствието на електролит. Дъждовната и солената вода обикновено в по-големите замърсени градове или индустриални зони създават особено благоприятна среда.
Ако някое от трите изброени условия лисва, то галванично действие няма да настъпи.
Всеки от популярните строителни метали е класиран за „благородство“ и след това е поставян в йерархична таблица. Най-общо за определяне на условното благородство се използва устойчивостта на корозия на един метал, контактуващ с друг метал. Например метали, които са най-малко благородни, са много анодни, електропозитивни или с голям потенциал за корозия. Докато металите, които са най-благородни, са силно катодни, електроотрицателни и ще бъдат най-устойчиви на корозия. Най-корозивните ефекти ще се появят между металите от противоположните краища на галваничната скала, класирани по благородство. Разликата в електрическия потенциал между два или повече метала причинява галванична корозия. Различните (неподобните) метали в контакт помежду си и в присъствието на електролит причиняват протичане на ток през точките, в които контактуват. По-малко благородният метал постепенно се изразходва (губи от своята маса) в електрохимичната реакция , корозира и се износва.
Съкратена галванична скала, показваща класиране на благородството на най-често срещаните строителни метали в нормална строителна среда, където обичайно присъстват както влага, така и кислород.
Практично:
Както вече казахме, разнородните метали в контакт помежду си в среда на кислород и влага ще доведат до корозия или разяждане на по-малко благородния метал от по-благородния. Медта например, като един от най-благородните метали, трябва да се държи отделена от по-малко благородни метали като алуминий и поцинкована стомана. Ако контактът между разнородни метали не може да бъде избегнат, то тогава повърхностите им трябва да бъдат максимално изолирани с неметално, непроводящо покритие, например грунд или боя. Разделянето на различните метали с уплътнителна лента, водоустойчива мембрана или друг материал, който не абсорбира и задържа влагата, също е приложимо.
Вижте още >> "Меден покрив в Драгалевци"
Трябва много да се внимава да се избегне отичането на дъждовната вода от меден покрив, навлизаща в улуци и/или водосточни тръби от алуминий, цинк или стомана. Това ще доведе до следи от медни соли при изтичането, предизвикващо корозия при елементите от друг метал.
Да се избягва използването на поцинковани крепежи или такива от черен метал при медни покриви или медни улуци. Тъй като са от по-малко благородни метални, те бързо ще корозират и износят.
Тъй като медта има едно от най-високите галванични числа сред строителните метали, то тя няма да бъде увредена при контакт с някой от обикновените метали. Обратно обаче е валидно в пълна сила – медта ще предизвика корозия върху елементи от другите метали.
Медта може да се използва без проблем в съприкосновение с олово, калай, оловно-калаена спойка или неръждаема стомана при почти всякакви обстоятелства.
Вижде още >> "Медни улуци"
Основните метали, които предизвикват галваничната корозия при контакт с мед, са алуминий и цинк. Големите разлики в степента на топлинно разширение между медта и тези метали могат да причинят също и допълнителни проблеми.
Неприятните последствия от галваничната корозия могат да бъдат минимизирани, чрез правилно проектиране и превенция.
Специалистите препоръчват
следните практически правила:
Избраните комбинации от метали, които ще се свързват, трябва да бъдат максимално близки един до друг в галваничната серия.
Да се изолират електрически различните метали, ако е възможно. Ако ли не, то е препоръчително крепежите да се боядисат с електростатична или полиестерна боя;
Ако все пак е наложително свързването на два различни метала, то да се избягват резбовите връзки, тъй като резбата ще засили прекомерно йонния обмен. Препоръчват се запоени съединения, като запояващата сплав да е от по-благородния от двойката метали, които ще се свързват.
Да се избягват метални комбинации, при които площта на по-малко благородния аноден метал е значително по-малка, сравнена с площта на по-благородния от двата метала.
Вижте още >> "Цинковата ламарина в строителството".
Използването на катодна защита може да бъде само от помощ. Най-често това са с цинкови аноди, които предимно се използват за удължаване на полезния живот на стоманените конструкции.
Автор: Калоян Илиев
