Анодирането се извършва чрез потапяне на алуминиева ламарина в кисела електролитна баня и пропускане на ток чрез електрическа верига през елементите. Алуминият действа като анод, докато катод се монтира от вътрешната страна на анодизиращия резервоар. По този начин кислородните йони се освобождават от електролита, за да се комбинират с алуминиевите атоми на повърхността на обработваната алуминиева част.
Структурата на анодния оксид произхожда от алуминиевата основа и е съставена изцяло от алуминиев оксид. Той равномерно се образува върху повърхността на ламарината, остава напълно интегриран с алуминиевата основа и не може нито да се натроши, нито отлепи. Образува подредена, микропореста структура (с диаметър до 150 нанометра), която позволява вторични процеси като оцветяване и запечатване. При ламарината, предназначена за архитектурни приложения, дебелината на окиса може да достигне до 20 микрометъра, което е достатъчно надеждно екстериорно покритие.
Историята
Анодизирането като процес е патентован за първи път в Япония през 1923 г., a по-късно е широко използван в Германия, предимно за производство на алуминиеви елементи за архитектурни приложения.
Вижте още >> "Euramax & VAS – обещаващо партньорство"
Анодизацията в етапи
Почистване – потапяне в специални вани за обезмасляване на откритите алуминиеви повърхности и почистване на остатъци от греси и масла.
Ецване – химическо почистване и микро награпяване чрез киселина за постигането на еднороден „шлайфан“ финишен слой. Така детайлът се почиства от остатъци от екструзия и от естествено получена при съхранението оксидация. Отстраняват се дори остатъци от лепящо защитно фолио. Така почистената повърхност се подготвя за по-добър контакт с анодизиращия електролит.
Анодизация- осъществяване на същинската елоксация
Почистване в дейонизирана вода
Оцветяване – изделията се потапят в разтвор от багрила от механични или метални соли, които навлизат и запълват образувалите се от предишния процес микропори.
Запечатване – полагането на тънък запечатващ слой върху порите с натрупани багрила. Чрез хидратиращо или импрегниращо запечатване порите се затварят, а багрилата придават цвят на целия повърхностен слой.
След всеки от етапите следва откапване преди детайлите да бъдат потопени в следващата вана.
Механични обработки
върху вече елоксирана ламарина. Всички обработки върху натуралната алуминиева ламарина са приложими и при анодизираната такава. Трябва да се има предвид, че при срезове или перфорация след елоксация, новопоявилите се стени са незащитени. Също така и при сгъване на елоксирана ламарина се получава разтягане на материала при сгъвките. Тъй като анодният окис не е еластичен, е възможно при по-тъмни цветове и при по-остри ъгли да се получи забележимо изсветляване.
Вижте още>> "Сгъване на ламарина"
Анодираната алуминиева ламарина е много капризна за работа. Ако се работи с голи ръце, е възможно от човешката пот, съдържаща в себе си мастни вещества, да се образуват мазни петна по повърхността на ламарината. Възможно е мазнината да проникне в порестия слой на елоксирания финиш, откъдето много трудно се изчиства. Препоръчва се работа с памучни ръкавици. Гумените такива могат да оставят микро драскотини.
Архитектурни приложения
Въпреки особеностите при производство и обработки на анодираната алуминиева ламарина тя докрай остава натурален продукт без синтетични добавки. Ето защо и архитектите по целия свят я харесват и предпочитат, тъй като създава усещане за благородство, елитарност и устойчивост. Анодираните покрития превръщат алуминия в един от най-уважаваните и широко използвани материали днес с интериорно и екстериорно архитектурно приложение.Чрез алуминиева елоксирана ламарина са изпълнени фасади, покриви, асансьори, ескалатори, фоайета и стълбища в хиляди търговски сгради и небостъргачи по цял свят. Смятана за безопасна за околната среда, анодираната ламарина почти няма вредно въздействие върху земята, въздуха или водата.
Автор: Калоян Илиев
Консултант: Георги Кюрчиев, управител на "Алумил България"
